Празникът „Баба Марта“е с хилядолетна традиция, на първи март хората се закичват с пресукан бял и червен конец за здраве и успех. Закичват се дърветата и животните.
Мартеницата се сваля когато се види щъркел или цъфнало дърво.
Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Белият цвят на мартеницата символизира чистотата, невинността и радостта.
В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Уникалността!
Обичаят на 1 март се смята за уникална българска традиция. Обичаите у нас са много интересни и се свързват с мартениците. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, „за да разсмее Баба Марта“. В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.
Традицията!
На 1 март най-възрастната жена почиства основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите.. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“.
Легендата!
Легенда възникнала през 30-те години на 20-ти век свързва появата на мартеницата с прабългарите. Според легендите Ахинора, жената на хан Аспарух, е направила първата мартеница. Това се е случило през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.
