Сирни Заговезни е последният голям празник на зимата според старите български обичаи.
През 2023 година празникът се пада на 26-ти февруари, неделя, а това е последният ден преди Великденските пости.
На празника
На Сирни заговезни всички роднини си искат прошка, като по-младите отиват при по-старите, синовете и дъщерите при родителите и т.н. Прошката се иска, като по-младите правят три поклона, целуват ръка на по-възрастните и казват „Прощавай!“. Те им отговарят – „Простено да ти е и от мен, и от Бога“ или „Просто да ти е, Господ да прощава“.
На Сирни заговезни искаме прошка от всички наши близки и приятели, на които се извиняваме за провиненията през годината, ако сме ги обидили или пренебрегнали в даден момент. По традиция прошка не си искат само съпрузите, защото се знае, че на другия ден може пак да се скарат.
Един от основните елементи в празничната обредност е ритуалното палене на огън. Огънят е една от четирите природни стихии, поради това той е трайно свързан с българския традиционен мироглед. Той заема важно място не само в българските пролетни празници, но и в тези на съседните ни народи. На Сирни Заговезни се палят огньове, с които да се прогони злото и зимата.
Когато огънят започне да угасва, се играят хора и се пеят песни.
На трапезата
На трапезата присъстват основно млечни продукти и яйца. Това е последният ден, в който тези продукти могат да се консумират преди края на поста и Великден.
Приготвя се баница със сирене, кисело мляко, варени яйца, сирене, халва с ядки или друг вид, погача, печени ябълки и други храни.
