На 17 януари църквата почита паметта на преподобний Антоний Велики.
Имен ден празнуват: Антон, Андон, Антония, Донка, Тони, Тончо и производни на латинското „Антониус“, което означава „безценен“.
Преподобний Антоний Велики е първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм. Животът му минава в пост и молитва. В 20-годишното му усамотение в пустинята при него идвали страдащи и болни хора, с които светецът беседвал с часове.
Днес мощите му се намират във Виена.
В народния календар на българите Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс. Започващ ден по-рано, на 16-ти с празника „Южници-верижници“, „Петрово въже“ или „Петрови вериги“. Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата.
Жените не работят, а мъжете не впрягат добитъка.
Св. Антон е представен като по-малък брат близнак на св. Атанас. Има вярване, че всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасовден тръгват по хората.
В българските вярвания двамата братя Антон и Атанас се представят като ковачи (среща се и като ножари, железари, налбанти) затова са и покровители на ковачите и железарите.
По традиция на този ден жените изпичат питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка. мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве, а една оставят на тавана за „лелята“.
Традиционно на трапезата присъства питка, тутманик, пълнена кокошка.
