Това е женски празник, свързан със семейните обичаи в българския фолклор. В миналото бабата е изпълнявала ролята на съвременната акушерка.
Празнува се на 8 януари или на 21 януари( по стар стил). От 1951 година е обявен за Ден на родилната помощ. Бабинден се празнува от хората свързани с раждане и бабуване – лекари, акушери, медицински сестри.
На Бабинден бабата става рано и гостува в домовете на децата, които е изродила. Носи червен и бял конец, които завързва на децата. От вълна прави брада на момчетата, а на момичетата коса, с пожелание да остареят и побелеят. Окъпвала пеленачетата и измивала очите на майките. След това, родилите през годината невести, отиват на гости в къщата на бабата. Носят пита, сирене и др. Веселото пиршество протичало под съпровода на много танци и песни, които имат еротични мотиви. Единствените мъже, които имали право да присъстват са гъдулар и гайдар. Към обяд излизали на двора и качвали бабата на двуколка, теглена от четири мъже. Закарвали я на река, езеро или кладенец, където се извършва обредното къпане.
Вярва се, че водата, която минава през бабините ръце, притежава пречистваща сила.
Едно от поверията гласи раждането да се пази в тайна. Никой, освен свекървата и бабата, не трябва да знае, иначе процесът ще бъде дълъг и мъчителен. Бабата отвързвала всичко вързано в дома. Родилката не излизала до 40-ия ден – това били най-опасните дни за нея и бебето. Огънят в огнището горял непрекъснато.
Друго поверие разказва, че за да се родят здрави и хубави деца, не трябва да се зачева в петък срещу събота, да не се рита куче или котка. Снахите не трябва да дояждат хляб, върнат от пътуване, да не вървят по разлята вода или боклук. Не трябвало и да крадат храна или да ядат скришом, за да не се появи белег на детето.
Снимка: БГНЕС
